Колективизъм срещу индивидуализъм
Разликата между колективизма и индивидуализма е в това, което всяка идеология счита за важно: индивидът или групата. Ако комунизмът, социализмът, капитализмът, либерализмът, консерватизмът, маоизмът, нацизмът и т.н. не бяха достатъчни, за да объркат хората като различни политически идеологии, сега трябва да се сблъскаме с колективизма и индивидуализма. Това е като да попитате човек за неговата политическа идеология и след това да коментирате избора му като добър или лош в зависимост от контекста. За индивида е по-лесно да каже, че е умерен или либерал, отколкото да избере една от многото сложни политически идеологии. Но ситуацията не е толкова елементарна. Ние обаче сме тук, за да направим разлика между индивидуализма и колективизма, които се оказват понятия, които улесняват разбирането и разграничаването на различните политически идеологии. Думите колективизъм и индивидуализъм сами по себе си изясняват смисъла.
Какво е колективизъм?
При колективизма някаква група, а не индивид е в центъра на всички социални, политически и икономически грижи и въпроси. Тези, които са поддръжници на тази идеология, казват, че интересите и претенциите на групи (може дори да е държава) изместват тези на индивидите. По този начин обществото, което е група, се счита за по-висше от индивида. Той се третира като някакъв вид суперорганизъм над индивидите, които го правят. Колективизмът вярва в подчиняването на индивида на група, която може да бъде семейство, племе, общество, партия или държава. Индивидът трябва да се жертва за общото благо на хората. Поддръжниците на колективизма смятат своята позиция за по-висша от тази на индивидуалистите, тъй като те са морално по-висши, мислейки за колективното благо на групата или обществото.
Например, помислете за институцията на брака. С колективистичната гледна точка на брака, двамата участващи в него, съпруг и съпруга, се разглеждат като група. Техните индивидуални ценности се губят, ако бракът се смята за по-важен от двамата. В такава ситуация действа колективизмът.
Какво е индивидуализъм?
Фокусът на цялото мислене в индивидуализма е индивидът. Когато говорим за политически идеологии, класическият либерализъм се доближава най-много до това мислене, тъй като отделното човешко същество се приема като централна единица на всички анализи. Не че индивидът е различен от обществото. Индивидуалистът обаче, дори и да остава в обществото, мисли за своите лични интереси. Тази доктрина вярва, че обществото съществува, но в крайна сметка се състои от индивиди, които избират и действат. Основата на индивидуализма се крие в моралното право на човек да преследва собственото си щастие. Това обаче не е в противоречие с колективизма, тъй като вярва, че е необходимо хората да запазят и защитават институциите, които са създадени, за да защитават правото на човек да търси щастие.
Помислете за расизма. Расизмът е добър пример за колективизъм, където доброто или лошото, което е направил индивид от определена група, се приписва на цялата група. Помислете, че има семейство, което смята своята раса за по-висша от своите съседи, които идват от различна раса. Това семейство забранява на децата си да се държат приятелски със съседите. Едно дете обаче отказва да приеме, че съседите му са по-низши поради цвета на кожата им и продължава да се държи приятелски със съседите. Това е пример за индивидуализъм. Индивидът в групата взема свои собствени решения.
Каква е разликата между колективизма и индивидуализма?
Дефиниции за колективизъм и индивидуализъм:
• Индивидуализмът е идеология, която приема, че отделният човек е по-важен от групата.
• Колективизмът е идеология, която приема, че групата е по-важна от индивидите, които я формират.
Стойност на индивида или групата:
• Индивидуализмът поставя индивида над всички групи.
• Колективизмът поставя интересите на групите над индивидуалните интереси.
Решения:
• При индивидуализма решенията се вземат от индивида. Той или тя може да слуша другите, но окончателното решение е негово или нейно.
• При колективизма решенията се вземат от групата. Въпреки че някои хора може да не са съгласни, решението се взема от мнозинството в групата.
Във всички демокрации и дори в социалистическите страни правото на живот, правото на свобода, правото на слово и т.н. не са нищо друго освен проява на индивидуализъм. Това доказва, че индивидуализмът не е противоположност на колективизма. Може да изглежда парадоксално за някои, но обществата и държавите, в които се проповядва и практикува индивидуалната независимост, са тези, в които мъжете и жените се оказват най-състрадателни и загрижени за обществото.
