Ключовата разлика между електролитите и неелектролитите е, че електролитите могат да произвеждат йони, когато са разтворени във вода, докато неелектролитите не могат да произвеждат йони.
Можем да категоризираме всички съединения в две групи като електролити и неелектролити в зависимост от способността им да произвеждат йони и да провеждат електричество. Процесът на преминаване на ток през електролитен разтвор и принуждаване на положителните и отрицателните йони да се движат към съответните им електроди се нарича „електролиза“. Неелектролитите обаче не могат да участват в процесите на електролиза.
Какво са електролитите?
Електролитите са вещества, които произвеждат йони. Тези съединения могат да произвеждат йони, когато са в стопено състояние или когато са разтворени в разтворител (вода). Благодарение на йоните електролитите могат да провеждат електричество. Има и електролити в твърдо състояние. Освен това някои газове като въглеродния диоксид произвеждат йони (водородни и бикарбонатни йони), когато се разтварят във вода.
Има два вида електролити: силни електролити и слаби електролити. Силните електролити лесно произвеждат йони, когато са разтворими. Например, йонните съединения са силни електролити. Разтопеният натриев хлорид или водните разтвори на NaCl претърпяват пълна дисоциация (на Na+ и Cl– йони); следователно те са добри проводници на електричество. Силните киселини и основи също са добри електролити. Слабите електролити произвеждат малко йони, когато са разтворими във вода. Освен това слабите киселини като оцетната киселина и слабите основи са слаби електролити.
Фигура 01: Някои електролити в сравнение
Електролити в тялото
Електролитите също присъстват в тялото ни. Имаме нужда от тях, за да поддържаме баланса в клетките и кръвните течности в здраво тяло. Електролитният баланс е от решаващо значение за поддържане на осмотичния баланс и кръвното налягане в тялото. Na+, K+ и Ca2+ са важни за предаването на нервните импулси и мускулните контракции.
Различни хормони в тялото контролират електролитната хомеостаза. Например алдостеронът контролира количеството Na+. Хормоните калцитонин и паратхормон играят роля за поддържане на Ca2+ и PO43- баланс. Можем да измерим нивата на електролитите в кръвта, за да идентифицираме определени електролитни дисбаланси. Предимно нивата на Na+ и K+ в измерванията на кръвта и урината са важни за проверка на неправилното функциониране на бъбреците. Нормалното ниво на Na+ в кръвта е 135 – 145 mmol/L, докато нормалното ниво на K+ е 3,5 – 5,0 mmol/L. Екстремните нива на електролити в тялото могат да бъдат фатални. Електролитите също са важни в растителните тела. Например електролитите (K+) контролират механизмите за отваряне и затваряне на устицата от защитните клетки.
Какво представляват неелектролитите?
Съединенията, които не се разделят на положителни и отрицателни йони, когато ги разтворим в разтворители, не са неелектролити. Разтопеният стадий на тези съединения също не генерира йони. Липсата на йони в средата ги прави непроводими. Към тази група принадлежат предимно съединения с неполярни ковалентни връзки/органични съединения. Например захароза, глюкоза, етан и др.
Каква е разликата между електролити и неелектролити?
Ключовата разлика между електролитите и неелектролитите е, че електролитите могат да произвеждат йони, когато са разтворени във вода, докато неелектролитите не могат да произвеждат йони. Йонните съединения и някои съединения с полярни връзки могат да бъдат електролити. Съединенията с неполярни връзки са предимно неелектролити. Освен това електролитите в разтворите могат да провеждат електричество за разлика от неелектролитите.
Обобщение – Електролити срещу неелектролити
Всички съединения, които познаваме, са електролити или неелектролити. Основната разлика между електролитите и неелектролитите е, че електролитите могат да произвеждат йони, когато са разтворени във вода, но неелектролитите не могат да произвеждат йони.
