Ключовата разлика между интерферон тип I и тип II е, че интерферон тип I се свързва с рецептор на клетъчната повърхност, наречен интерферон-α/β рецептор (IFNAR), докато интерферон тип II се свързва със специфичен рецептор, наречен IFN-γ рецептор (IFNGR) комплекс.
Интерфероните са цитокини, които се произвеждат в резултат на вирусни инфекции. Това име е дадено, тъй като те имат способността да пречат на вирусната репликация в клетките гостоприемници. Освен това интерфероните причиняват директни и косвени ефекти по време на инфекции на бактерии, паразити и гъбички. Има два вида интерферони като интерферони тип I и тип II въз основа на типа рецептори. Те са къси гликопротеини. Когато вирусът зарази клетките, се индуцира производството на интерферони. След това интерфероните стимулират синтеза на антивирусни протеини в клетката. Тези антивирусни протеини инхибират размножаването на вирусни частици. Липсата на двата рецептора за интерферони води до повишена чувствителност към вирусна инфекция, включително повишена репликация на вируса и намалена преживяемост.
Какво представлява интерферон тип I?
Интерферон тип I е гликопротеин, секретиран от инфектирани клетки. Тези интерферони тип I се свързват с обикновените рецептори на клетъчната повърхност, наречени интерферон-α/β рецептор (IFNAR). Има два основни вида интерферони тип I като IFN-α и IFN-β.
Фигура 01: Интерферон тип I
Има 13 до 14 подвида интерферони тип I. Те се секретират от много видове клетки, включително лимфоцити (NK клетки, В-клетки и Т-клетки), макрофаги, фибробласти, ендотелни клетки, остеобласти и други. Гените, кодиращи интерферони тип I, се намират в хромозома 9 на хората.
Какво представлява интерферон тип II?
Интерфероните от тип II са вторият клас интерферони, произвеждани предимно от естествени клетки убийци (NK клетки) по време на антивирусния вроден имунен отговор. Те също се произвеждат от Т хелперни клетки. Интерфероните тип II се свързват с комплекса IFN-γ рецептор (IFNGR).
Фигура 02: Интерферони тип II
Има само един тип интерферони тип II: IFN-γ. IFN-γ е важен компонент на вродения антивирусен отговор. Гените, разположени на хромозома 12, кодират интерферони тип II.
Какви са приликите между интерферон тип I и тип II?
- Интерфероните тип I и тип II са къси гликопротеини, които са цитокини.
- Притежават индиректни антивирусни свойства.
- Вирусните инфекции предизвикват производството на интерферони.
- Те също могат да предизвикат имунологични реакции в органа.
- Интерфероните медиират сигналните каскади в живите организми.
Каква е разликата между интерферон тип I и тип II?
Въз основа на рецепторите, които свързват, има два класа интерферони като тип I и тип II. Интерферон тип I се свързва с интерферон-α/β рецептор (IFNAR), докато интерферон тип II се свързва с IFN-γ рецепторен комплекс (IFNGR). По този начин това е ключовата разлика между интерферон тип I и тип II. IFN-α и IFN-β са двата вида интерферон тип I, докато IFN-γ е единственият тип интерферон тип II.
Инфографиката по-долу показва една до друга повече разлики между интерферон тип I и тип II.
Резюме – Интерферон тип I срещу тип II
Интерфероните са къси гликопротеини/цитокини, секретирани от инфектирани клетки. Имат антивирусно, антипролиферативно и имуномодулиращо действие. Те инхибират репликацията на вируса. Освен това те засилват имунните реакции. Има два основни вида интерферони; тип I и тип II. IFN-α и IFN-β са интерферони тип I, докато IFN-γ е единственият интерферон тип II. Интерферон тип I се свързва с общ рецептор на клетъчната повърхност, наречен интерферон-α/β рецептор (IFNAR), докато интерферон тип II се свързва със специфичен рецептор, наречен IFN-γ рецепторен комплекс (IFNGR). И така, това е обобщението на разликата между интерферон тип I и тип II.
