Ключовата разлика между гравитацията на Айнщайн и Нютон е, че Айнщайн описва, че гравитацията е кривина в 4-измерна пространствено-времева тъкан, пропорционална на масите на обекта, докато Нютон описва гравитацията като сила, изразена взаимно между два обекта във връзка към техните маси.
Гравитацията на Айнщайн и гравитацията на Нютон са много важни концепции във физическата химия, описващи взаимодействията между частици с маси.
Какво е гравитацията на Айнщайн?
Гравитацията на Айнщайн се описва от общата теория на относителността или общата теория на относителността, която е геометрична теория на гравитацията, публикувана от Алберт Айнщайн през 1915 г. Това е настоящото описание на гравитацията в съвременната физика. Според тази теория тя обобщава специалната теория на относителността и също така усъвършенства закона на Нютон за всемирното привличане. Следователно, той предоставя унифицирано описание на гравитацията, включващо геометричното свойство на пространството и времето (4D пространство-време).
Обикновено някои предсказания на общата теория на относителността се различават значително от тези на класическата физика, когато се има предвид протичането на времето, геометрията на пространството, движението на свободно падащи обекти и разпространението на светлината. По-важното е, че тези прогнози на общата теория на относителността във връзка с класическата физика се потвърждават във всички наблюдения и експерименти, които са направени до днес. Общата теория на относителността обаче е най-простата теория, която е в съответствие с експерименталните данни, въпреки че не е единствената релативистка теория за гравитацията. Има и много въпроси без отговор.
Какво е Нютонова гравитация?
Гравитацията на Нютон гласи, че всяка частица има тенденция да привлича всяка друга частица във Вселената със сила. Тази сила е право пропорционална на произведението на масите на двете частици, които се привличат една друга. Тя е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между центровете на тези маси. Наричаме публикуването на тази теория първото голямо обединение, защото то бележи обединението на предишната теория за гравитацията на Земята заедно с известното астрономическо поведение.
Законът на Нютон за всемирното привличане е общ физичен закон, произлязъл от емпирични наблюдения по отношение на индуктивните разсъждения, въведени от Исак Нютон. Тази теория е представена през 1687 г. и е известна като част от класическата механика.
Според настоящите наблюдения, законът за гравитацията на Нютон гласи, че всяка точкова маса се стреми да привлече всяка друга точкова маса чрез сила, която действа по линията, пресичаща тези две точки. Следователно математическият израз за гравитацията на Нютон е както следва;
където F е силата между масите, G е гравитационната константа, m1 е първата маса, m2 е втората маса и r е разстоянието между центровете на масите.
Каква е разликата между гравитацията на Айнщайн и Нютон?
Гравитацията на Айнщайн и гравитацията на Нютон са много важни концепции във физическата химия, описващи взаимодействията между частици с маси. Ключовата разлика между гравитацията на Айнщайн и Нютон е, че гравитацията на Айнщайн описва, че гравитацията е кривина в 4-измерна пространствено-времева тъкан, пропорционална на масите на обекта, докато гравитацията на Нютон описва гравитацията като сила, изразена взаимно между два обекта по отношение на техните маси. Освен това Айнщайн смята гравитацията за тласък, докато Нютон смята гравитацията за дърпане.
Следващата таблица обобщава разликата между гравитацията на Айнщайн и Нютон.
Резюме – гравитацията на Айнщайн срещу гравитацията на Нютон
Гравитацията на Айнщайн и гравитацията на Нютон са много важни концепции във физическата химия, описващи взаимодействията между частици с маси. Ключовата разлика между гравитацията на Айнщайн и Нютон е, че гравитацията на Айнщайн описва, че гравитацията е кривина в 4-измерна пространствено-времева тъкан, пропорционална на масите на обекта, докато гравитацията на Нютон описва гравитацията като сила, изразена взаимно между два обекта по отношение на техните маси.
