Ключовата разлика между тапиока и саго е, че тапиоката се прави с нишесте от корени на маниока, докато сагото е годно за консумация нишесте, направено от сърцевината на масива от тропически палмови дървета.
Тапиоката е богата на въглехидрати и бедна на витамини, протеини и минерали. Използва се главно в индийската кухня. Сагото се използва и за направата на различни хранителни продукти в допълнение към производството на текстил.
Какво е тапиока?
Тапиоката се извлича от корените за съхранение на растението маниока. Това е многогодишен храст, подходящ за горещото време на тропическите низини. Растението е въведено от португалците в Азия, Африка и Западна Индия. Името тапиока произлиза от думата „tipi’óka“на езика Тупи, която означава „утайка“или „коагулант“, което се отнася до нишестената утайка, подобна на извара, която се получава при процедурата на екстракция. Това дърво е родом от северните и централно-западните райони на Бразилия, но сега се е разпространило в Южна Америка.
Фигура 01: Перли от тапиока
Тапиоката е основна храна в много тропически страни. Той е богат на въглехидрати, но беден на витамини, протеини и минерали. Използва се и като сгъстител при приготвянето на различни хранителни продукти като супи, пълнежи за пайове, яхнии, пудинги и печива. Пудингът от тапиока, както и напитките с балон чай, които се приготвят с помощта на топчета от тапиока, са световно известни. Тези топчета от тапиока могат да се дъвчат и се предлагат в различни цветове, размери и вкусове. Но тези цветове и аромати често са изкуствени. Обикновено те са с неутрален вкус заради нишестето. Използват се и в индийската кухня.
Тъй като нишестето от тапиока не съдържа глутен, то се използва до голяма степен за приготвяне на храни без глутен и в дъвчащи бонбони. Използва се и като стабилизатор и свързващо вещество при приготвянето на хранителни продукти като пилешки хапки. В Югоизточна Азия тапиоката се предлага като варени топчета от тапиока, но в други области се продава в изсушена форма и трябва да се вари преди употреба.
Какво е Sago?
Саго се извлича от сърцевината на стъблата на тропическа палма. Това е основна храна за хората в Нова Гвинея и Молукските острови. Регионът на Югоизточна Азия, особено Индонезия и Малайзия, са най-големите доставчици на саго. Те транспортират саго в Северна Америка и Европа в големи количества. Сагото може да се яде в различни форми като смесване с вряла вода, навиване на топки и като палачинки. Сагото често е бяло на цвят.
Фигура 02: Саго пудинг
Използват се при приготвянето на рибни колбаси, юфка, пудинги на пара, бисквити, палачинки и бял хляб. Сагото се използва и в текстилното производство. Използва се за обработка на влакна в процес, известен като оразмеряване.
Каква е разликата между тапиока и саго?
Ключовата разлика между тапиока и саго е, че тапиоката се прави с нишесте от корени на маниока, докато сагото е ядливо нишесте, което се прави от сърцевината на тропически палмови дървета. Освен това тапиоката се предлага в различни цветове, докато сагото обикновено е бяло.
Следната таблица обобщава разликата между тапиока и саго.
Резюме – Тапиока срещу саго
Тапиоката се извлича от нишестените корени на дърветата маниока. Използва се за приготвяне на яхнии, плънки за пайове, супи и печене на различни храни. Топчетата от тапиока се използват при приготвянето на балон чай. Тези топчета от тапиока се предлагат в различни вкусове и цветове. Тапиоката е основна храна в много тропически страни. Сагото се извлича от вътрешната част на стъблото на тропически палми. Тя е бяла на цвят. Това е основна храна в Нова Гвинея и Молукските острови, а Индонезия и Малайзия са основните износители на саго за Европа и Америка. Това се използва при приготвянето на хранителни продукти като пудинг, бисквити и бял хляб. Така това е обобщението на разликата между тапиока и саго.
