Ключовата разлика между спринтьора и маратонеца е, че тялото на спринтьора е подготвено за скорост и сила, докато тялото на маратонеца е създадено за дълга, бавна издръжливост.
Спринтьорите се фокусират главно върху силата и скоростта и използват бързо съкращаващи се мускули. Маратонците се фокусират върху издръжливостта и използват бавно свиващи се мускули. В зависимост от тези изисквания техните тренировъчни упражнения също се различават.
Кой е спринтьор?
Спринтьорът е бегач на къси разстояния. Спринтьорът е обучен за издръжливост, експлозивна сила и ловкост. Спринтьорите са мускулести и имат малко изисквания за максимална консумация на кислород, тъй като техните бягания завършват бързо. Имат бързи мускулни влакна. Тези мускули създават бързи контракции, които бързо се уморяват.
Спринтьорите обикновено се тренират както със свободни тежести, така и с плиометрични упражнения със собствено тегло, които са сложни движения, които създават скорост и сила. Следователно тяхното обучение се фокусира върху подобряването на бързо съкращаващите се мускулни влакна и фосфагенните системи чрез развиване на мощност, скорост и сила. Те обикновено използват фосфагенната система, която обикновено се използва при дейности с висока мощност, които продължават по-малко от 10 секунди. Освен това те използват гликолитична система в спринтовете на средни разстояния като 400 метра. Тази гликолитична система се използва с умерен интензитет, който обикновено продължава няколко минути.
Сърдечната честота на спринтьор по време на висока интензивност може да бъде 80%-90% от максимума. Това може да се поддържа само за кратък период. Спринтьорите също трябва да упражняват скоростта си за реакцията си към стартовия пистолет, тъй като те трябва да имат по-добър старт, за да останат конкурентоспособни в състезанието; дори част от секундата е много важна в тези състезания. Има различни упражнения за това, като например скачане до и от въжена стълба, като слушате сигнала на треньора. Има и практики за подобряване на дължината на крачката, стойката на тялото и движенията на ръцете.
По време на състезанието спринтьорът трябва да бъде възможно най-висок, тъй като това компрометира баланса му. Обикновено спринтьорите тренират горната част на тялото си, за да балансират с долната част на тялото. Хранителният прием на спринтьорите обикновено зависи от техните тела, вида на храната и тренировъчните модели, на които тялото им реагира. В деня на състезанието приетите хранителни вещества трябва да могат да намалят стомашно-чревния дистрес и дехидратацията и да увеличат мускулната функция. Спринтьорите обикновено трябва да приемат повече протеини; следователно храни като яйца, месо, риба, боб, ядки и млечни продукти са най-подходящи за тях.
Кой е маратонец?
Маратонецът е бегач на дълги разстояния. Маратонецът е обучен за издръжливост, като времето, през което мускулите му могат да понасят производството на аеробна енергия (което също се нарича техен лактатен праг). Най-добрият начин да развиете това е да работите при текущия им праг за около час. Помага на тялото да се адаптира към по-високи нива на лактат в кръвта и мускулите. Лактатният праг се повишава, когато тялото свикне с увеличеното производство на млечна киселина. Те тренират своите бавно съкращаващи се влакна, за да им осигурят повече енергия, която обикновено ще продължи за около 42 км. Мускулите с бавно съкращаване са бавни окислителни влакна, които създават бавни мускулни контракции и са силно устойчиви на умора.
Маратонците често използват оксидативната система, която обикновено се използва за упражнения с ниска интензивност, които продължават няколко минути, и гликолитичната система, която се използва за дейности с умерен интензитет, които продължават няколко минути за почивка. Пропорцията е 95%-5%. Тяхната цел е да развият издръжливост, мускулна издръжливост и кардиореспираторна годност. Сърдечната им честота обикновено е между 60-70% максимум. При опитни маратонци обаче това може да бъде между 70-80% максимум.
Маратонците трябва да пестят енергия, докато завършат състезанието. За това има различни упражнения като дълги интервали, включващи хълмове и изчерпателни разстояния. Следването на тези методи помага на телата им да се научат как да пестят енергия, като използват най-ефективната комбинация от мускулни влакна в състезание. Бегачите също тренират, за да направят корекции, ако изчерпят енергията си. Маратонците се нуждаят от повече въглехидрати и мазнини в диетата си, особено 36-48 часа преди състезанието. Това им помага да получат повече енергия. Освен това приемането на добре балансирана диета е важна за тях, която включва пълнозърнести храни, зеленчуци, плодове и постни протеини.
Каква е разликата между спринтьор и маратонец?
Спринтьорът е бегач на къси разстояния, докато маратонецът е бегач на дълги разстояния. Ключовата разлика между спринтьора и маратонеца е, че тялото на спринтьора е подготвено за скорост и сила, докато тялото на маратонеца е тренирано за дълга, бавна издръжливост.
Следната инфографика изброява разликите между спринтьор и маратонец в таблична форма за едно до друго сравнение.
Обобщение – спринтьор срещу маратонец
Спринтьор завършва състезанието бързо, тъй като те са състезания на къси разстояния, които са 400 метра или по-малко. Те трябва да се съсредоточат върху техниката. Скоростта е много важна в такива състезания. Маратонецът се фокусира върху издръжливостта, тъй като трябва да запази енергията си за по-дълго време. Те също така трябва да практикуват издръжливост и кардиореспираторна форма, тъй като техните състезания са на разстояние около 42 километра. Така това е ключовата разлика между спринтьорите и маратонците.
