Ключовата разлика между теорията на Оствалд и теорията на хиноноидите е, че теорията на Оствалд твърди, че индикаторът за киселинна основа е или слаба киселина, или слаба основа, която само частично йонизира в разтвора, докато теорията на хиноноидите заявява, че киселинно-алкалният индикатор основният индикатор се среща в две тавтомерни форми, които се променят от една форма в друга, за да дадат промяна на цвета.
Теорията на Оствалд и теорията на хиноноидите са много важни в аналитичната химия по отношение на киселинно-базовите титрувания с помощта на индикатори.
Какво е теорията на Оствалд?
Теорията на Оствалд или законът за разреждането на Оствалд е теория в химията, която описва, че поведението на слаб електролит следва принципите на масовото действие, като се дисоциира екстензивно при безкрайно разреждане. Можем да наблюдаваме тази характеристика на слабите електролити експериментално чрез електрохимични определяния.
Фигура 01: Вилхелм Оствалд
Тази теория на Оствалд е предложена от Вилхелм Оствалд през 1891 г. Тази теория се основава на теорията на Арениус. Тази теория гласи, че киселинно-алкалният индикатор е или слаба киселина, или слаба основа, която само частично йонизира в разтвора. Следователно има йонизирани и неионизирани форми с различни цветове. В зависимост от естеството на средата в реакционната среда доминира или йонизираната, или неионизираната форма; по този начин промяната на естеството на носителя може да промени цвета на носителя. Например, фенолфталеинът е често срещан индикатор, който е слаба киселина и може да промени цвета си от безцветен до розов при повишаване на pH на средата.
Освен това, теорията на Оствалд описва защо определен индикатор не може да работи при някои стойности на pH на средата, напр. фенолфталеинът не е подходящ при титруване на силна киселина със слаба основа. Това е така, защото крайната точка, посочена от индикатора, не е в диапазона, където съществува еквивалентната точка на реакцията.
Какво е хиноноидна теория?
Теорията на хиноноидите е теория в химията, която просто описва как се случва промяната на цвета на киселинно-алкален индикатор според промените в химичните структури. Тук считаме, че индикаторът съществува в равновесна смес от две тавтомерни форми. Тези две форми се наричат бензеноидна форма и хиноноидна форма. Една от тези форми се среща в кисел разтвор, докато другата форма се среща в основен разтвор. Тези две форми също имат два различни цвята, които са полезни при показване на промяната на цвета. По време на тази промяна на цвета, една тавтомерна форма променя структурата си към структурата на другата тавтомерна форма.
Каква е разликата между теорията на Оствалд и хиноноидната теория?
Теорията на Оствалд и теорията на хиноноидите са много важни в аналитичната химия по отношение на киселинно-базовите титрувания с помощта на индикатори. Ключовата разлика между теорията на Оствалд и теорията на хиноноидите е, че теорията на Оствалд описва, че киселинно-алкалният индикатор е или слаба киселина, или слаба основа, които само частично се йонизират в разтвора, докато теорията на хиноноидите описва, че киселинно-алкалният индикатор се среща в две тавтомерни форми, които се променят от една форма в друга, за да дадат промяна на цвета.
Следващата инфографика изброява разликите между теорията на Оствалд и теорията на хиноноидите в таблична форма.
Резюме – теория на Оствалд срещу хиноноидна теория
Теорията на Оствалд и теорията на хиноноидите са много важни в аналитичната химия по отношение на киселинно-базовите титрувания с помощта на индикатори. Ключовата разлика между теорията на Оствалд и теорията на хиноноидите е, че теорията на Оствалд описва, че киселинно-алкалният индикатор е или слаба киселина, или слаба основа, които само частично се йонизират в разтвора, докато теорията на хиноноидите описва, че киселинно-алкалният индикатор се среща в две тавтомерни форми, които се променят от една форма в друга, за да дадат промяна на цвета.
