Пластичност срещу чупливост
Пластичността и крехкостта са две от най-важните физични свойства на материалите в строителното инженерство. Пластичността на материала е способността му да се деформира, когато върху него се приложи сила на опън. Нарича се още способността на веществото да издържа на пластична деформация, без да се подлага на разкъсване. От друга страна, крехкостта е точно противоположно свойство на пластичността, тъй като е способността на материала да се счупи, без първо да претърпи каквато и да е деформация при прилагане на сила. Има много хора, които не могат да разберат разликите между пластичност и крехкост и тази статия има за цел да обясни разликите между тези две важни свойства на веществата.
Ние изпитваме тези свойства на материалите в ежедневието си. Казваме, че ноктите ни са много чупливи, тъй като се късат лесно. Жените са особено обезпокоени от чупливостта на ноктите и косата си и изпробват лечения за подобряване на пластичността на техните важни активи. Във физиката се казва, че материали, които се удължават или деформират до 5%, са пластични и някои примери за пластични материали са злато, сребро и мед. От друга страна, крехките материали се поддават и щракват без никакво забелязване и не претърпяват никаква деформация. Някои добри примери са чугун и бетон.
Човек може да мисли за пластичните материали като за огъващи се и смачкващи се. Виждали ли сте колко пластична е гумената лента, тъй като можете да я разтегнете достатъчно дълго, преди най-накрая да щракне, тъй като не може да понесе силата на опън, която прилагате? От друга страна, картофеният чипс или бисквитите, които ядете, са изключително крехки, тъй като не могат да издържат и на най-малката сила. Следователно е разумно да се каже, че ако даден материал не е пластичен, той е чуплив. В строителната индустрия, ако трябва да избираме между два материала с еднаква твърдост и здравина, избираме такъв, който има по-висока пластичност, тъй като ще бъде по-дълготраен. Пластичността е свойство, което се влияе от температурата. Счита се, че повишаването на температурата увеличава пластичността, а понижаването на температурата намалява пластичността и дори може да промени веществото от пластично в чуплив материал.
Примесите също правят материала крехък. Така че, ако се изисква крехък материал, се прибягва до добавяне на примеси, за да се направи материалът по-крехък. Повечето стъкла и керамични материали са изключително чупливи. Ето защо учените се опитват да увеличат твърдостта и здравината на такива материали, за да предотвратят лесното им счупване. Счупването е може би най-важната концепция в областта на материалознанието и инженерството. Дефинира се като способността на материала да се разпадне на парчета, когато върху него се приложи външна сила.
Накратко:
Разлика между пластичност и крехкост
• Пластичността е способността на материала да издържа на сила на опън, когато се прилага върху него, докато претърпява пластична деформация
• Крехкостта е обратното на пластичността, тъй като се отнася до способността на материалите да се разпадат на парчета при прилагане на сила на опън без никакво удължение или пластична деформация
• Стъклата и керамиката се считат за крехки, докато златото и среброто са пластични материали.
• Пластичността позволява изтегляне на проводници от материали
• Повишаването на температурата увеличава пластичността, докато добавянето на примеси намалява пластичността
