Предприемачество срещу управление
Въпреки че предприемачеството и управлението са тясно свързани термини в бизнеса, има значителна разлика между двата процеса. Мениджмънтът обхваща широк спектър от организационни изследвания. Казано просто, ръководството обяснява всеки аспект на организациите и обсъжда организацията и координацията на дейностите, за да се постигне желан набор от цели. Ученият Харолд Кунц веднъж изтъкна управлението като изкуство, което говори за това как хората да правят нещата. Той подчерта важността на формалните групи в този процес. Следователно ръководството обсъжда цялостната организационна функция, за да постигне желаните цели. При условие, че взаимовръзката между мениджмънта и предприемачеството е установена, тъй като предприемачеството преминава към управление. Тъй като в предприемачеството разпознаването на предприемачески възможности се подчертава като предшественик на създаването на бизнес. Но като цяло предприемачеството подчертава създаването на бизнес и следователно управлението е необходимо за постигане на целите на едно предприемаческо начинание.
Какво е предприемачество?
Всъщност предприемачеството като дисциплина няма общоприето определение. Някои учени приемат създаването на бизнес като предприемачество (вж. Low & MacMillan 1988). Но Shane & Venkataraman (2000) подчертаха измерението на признаването на възможността за предприемачество като сърцето на предприемачеството и това определение се приема от почти всеки изследовател. Това измерение за разпознаване на възможности се формира по два начина. Barringer & Ireland (2008) пишат, че възможностите за предприемачество се стимулират или вътрешно, или външно. Както предполагат термините, вътрешното стимулиране се отнася до предприемаческа възможност, която е идентифицирана от самия предприемач. Докато външното стимулиране се отнася до разпознаване на възможности въз основа на външната среда.
Освен това, предприемачеството е известно като процес. Първо, идва измерението на възможността за предприемачество. След това е необходимо да се оцени осъществимостта на възможността. Осъществимостта означава достойнството на предложения бизнес. Ако възможността не е осъществима, предприемачът трябва да преосмисли идеята или да се откаже от нея. След като възможността бъде идентифицирана като осъществима, предприемачът пристъпва към изготвянето на бизнес плана. Бизнес планът се отнася до проекта, който говори за това как идентифицираната възможност се прилага на практика. След като бизнес планът е съставен, предприемачът продължава да управлява бизнеса. Управляването на този бизнес също е част от предприемачеството.
Идентифицирайки значението на разпознаването на възможностите за предприемачество, Dissanayake & Semasinghe (2015) подчертаха модела на нивата на възможностите за предприемачество. Те предложиха всеки предприемач (независимо от мащаба на бизнеса) да идентифицира някакво ниво (степен) на възможности за създаване на бизнес. Но когато се гарантира успехът и оцеляването на бизнеса, новостта на идентифицираната предприемаческа възможност е важна. Съвременното предприемачество обаче включва социално предприемачество, рисков растеж, предприемаческо познание, международно предприемачество и др.
Какво е управление?
Всички организации работят с оскъдни ресурси. И всяка организация има различни цели за постигане. В това отношение обаче всички организации работят с оскъдни ресурси и следователно ефективното разпределение на ресурси, координацията, планирането и т.н. са важни за постигането на тези цели. Така че в това отношение управлението влиза в действие. Както бе споменато по-горе, управлението се отнася до начини и средства за извършване на нещата от хората в организацията, за да се постигнат целите. Днес целият този процес е теоретизиран в четири управленски функции. Те са именно планиране, ръководене (насочване), организиране и контролиране.
Планирането се отнася до определяне каква е текущата позиция на компанията, какво е планираното състояние на компанията и как компанията постига планираното състояние. Всички тези дейности включват функцията за планиране. Воденето се отнася до лидерската роля. Мениджърите и собствениците изпълняват лидерски роли и способността на човек да влияе на другите е ключов атрибут на доброто лидерство. Организирането се отнася до структурирането на компанията. Как да разпределите отделите, разпределението на правомощията и т.н.се определят от тази функция. И накрая, контролната функция дава оценка дали плановете са постигнати или не. Ако плановете не са изпълнени, мениджърът трябва да види какво се е объркало и да приложи коригиращи действия. Всички те участват в контрола. В съвременните управленски практики се признават делегиране на правомощия, гъвкави организации, управление на екип.
Каква е разликата между предприемачеството и управлението?
Дефиниции за предприемачество и управление:
• Предприемачеството за някои е създаването на предприятия. Но приетото определение за предприемачество подчертава разпознаването на възможностите като сърцето на предприемачеството.
• Управлението се отнася до цялостната организационна дейност, която определя координационната дейност и ефективното използване на ограничените ресурси за постигане на крайните цели.
Процеси:
• Предприемаческият процес включва стъпки като разпознаване на предприемачески възможности, анализ на осъществимостта, бизнес планиране и управление на бизнеса.
• Процесът на управление включва стъпките на планиране, ръководене, организиране и контрол.
Съвременни аспекти:
• Съвременното предприемачество включва социално предприемачество, рисков растеж, предприемаческо познание, международно предприемачество и др.
• Съвременните управленски практики включват делегиране на правомощия, гъвкави организации и управление на екипи.
Обхват на дисциплините:
• Мениджмънтът е широк спектър от организационни изследвания. Включва всички.
• Предприемачеството е част от управлението.
