Какофонията е комбинация от груби и несъответстващи шумове, докато дисонансът се отнася до груби, разтърсващи звуци или липса на хармония. И двата термина се отнасят до силни и резки звуци, които са неприятни за ухото. Следователно няма голяма разлика между какофония и дисонанс.
Освен това, тези разтърсващи звуци се използват умишлено, за да създадат неприятен, разтърсващ ефект.
Какво е Cacophony?
Какофонията е комбинация от резки и дисонансни шумове. С други думи, това включва използването на смес от силни и резки звуци. Произходът на думата какофония е гръцка дума, означаваща „лош звук“. Използването на какофония е както в литературата, така и в ежедневието. Например комбинацията от различни звуци, които чувате на оживена градска улица или пазар (звук на превозни средства, бърборене на хора, музика от магазин, лай на кучета и т.н.), е пример за какофония.
Освен това в литературата какофонията е обратното на благозвучието, което се отнася до използването на приятни, мелодично звучащи думи. Затова писателите обикновено използват експлозивни съгласни, за да създадат какофония в работата си. Съгласни като B, B, D, K, P и T са примери за такива съгласни. Нека сега да разгледаме някои примери за какофония в литературата.
Примери
“Беше брилянтно, а хилавите печалби
Направих gyre и gimble в wabe:
Всички мими бяха бороговите, And the mome raths overgrabe.”
– “The Jabberwocky” от Луис Карол
“И понеже не е чужд на военното изкуство, аз му дадох описание на оръдия, кулверини, мускети, карабини, пистолети, куршуми, барут, мечове, щикове, битки, обсади, отстъпления, атаки, подкопавания, противомини, бомбардировки, морски битки, потопени кораби с хиляда мъже, двадесет хиляди убити от всяка страна, предсмъртни стонове, летящи във въздуха крайници…”
– „Пътешествията на Гъливер“от Джонатан Суифт
„Има залог в дебелото ти черно сърце
И селяните никога не са те харесвали.
Те танцуват и тъпчат по теб.
Винаги са знаели, че си ти.
Тате, тате, копеле, свърших”
– „Daddy“от Силвия Плат
Какво е дисонанс?
Дисонансът се отнася до груби, разтърсващи звуци или липса на хармония. Това включва умишлено използване на нехармонични срички, думи и фрази с намерението да се създаде груб звук. Въпреки това, дисонансът е много подобен на какофония.
В музиката дисонансът е звук, създаден, когато две несъответстващи ноти се изсвирят в унисон. По този начин може да накара някои слушатели да се почувстват неспокойни, тъй като създава напрежение и придава усещане за движение на композицията. В музиката дисонансът е обратното на съзвучието, което се отнася до допълващи се звуци в музиката.
Какви са приликите между какофонията и дисонанса?
- Какофонията и дисонансът се отнасят за силни и резки звуци, които са неприятни за ухото.
- Освен това и двете думи могат да се използват като синоними, тъй като няма голяма разлика между какофония и дисонанс.
Каква е разликата между какофония и дисонанс?
Какофонията е комбинация от груби и несъответстващи шумове, докато дисонансът се отнася до груби, разтърсващи звуци или липса на хармония. Също така думата какофония се използва в ежедневния живот и в литературата, но думата дисонанс се използва в различни области, включително музика, литература и психология. Следователно това е ключова разлика между какофонията и дисонанса.
Резюме – Какофония срещу дисонанс
В обобщение, както какофонията, така и дисонансът се отнасят до силни и резки звуци, които са неприятни за ухото. Въпреки това, тези два ефекта се използват умишлено, за да създадат груб звук или усещане за напрежение. Следователно няма голяма разлика между какофония и дисонанс.
С любезното съдействие на изображението:
1.”1669158″ от Олег Магни (CC0) чрез Pexels