Ключовата разлика между Мюлерианската и Бейтсианската мимикрия е, че при Мюлерианската мимикрия два вредни вида имитират един друг като техника за оцеляване, докато при Бейтсианската мимикрия безвреден вид имитира външния вид на вреден или вреден вид.
Животните използват различни защитни или предупредителни сигнални механизми, за да избегнат хищници. Те променят цветовете си, използват звуци и дори ужилвания или страшни очи. Мимикрията е един вид защитен сигнал. В природата се срещат няколко вида мимикрия. Тази статия се фокусира върху мимикрията на Бейтс и мимикрията на Мюлер.
Какво е Мюлерианска мимикрия?
Мюлерианската мимикрия е форма на мимикрия, при която два вида, които са еднакво вредни, имитират един друг. Това е защитна техника за оцеляване. Следователно повече от един вреден вид, особено два вида, участват в мимикрията на Мюлер. След като видът придобие подобен външен вид или сигнализация, хищниците няма да могат да ги идентифицират и да атакуват. Има по-голям шанс за отблъскване на хищници. Следователно показва по-малко смъртни случаи. Йохан Фридрих Теодор Мюлер разработва концепцията за мюлерианска мимикрия през 1800 г.
Фигура 01: Мимикрия на Мюлер (пеперуда Viceroy и пеперуда Monarch)
Червената пеперуда пощальон и обикновената пеперуда пощальон са пример за това явление. Тези два вида имат подобен външен вид. Освен това те имат вкус, който е нежелан за хищниците. Тъй като и двата вида имат еднакъв вкус, повечето хищници ще трябва да опитат само единия, за да се научат да избягват другия. Друг пример за мимикрия на Мюлер е пчелата кукувица и жълтото яке.
Какво е Бейтсианска мимикрия?
Бейтсианската мимикрия е форма на мимикрия, при която вкусен, безвреден вид имитира външния вид на вреден вид. По този начин тези вкусни видове получават защита от хищници. Когато един безвреден вид еволюира, за да адаптира неприятния външен вид, той ще бъде сбъркан като вреден вид и ще бъде избягван. Например безобидният бръмбар Therea изглежда подобен на вредния бръмбар костенурка.
Фигура 02: Бейтсианска мимикрия – видове Dismorphia (горен и трети ред) и различни Ithomiini (Nymphalidae) (втори и долен ред)
Английският натуралист H. W. Бейтс разработи концепцията за Бейтсианска мимикрия през 19-ти век. При мимикрията на Бейтс честотната зависимост е отрицателна, за разлика от мимикрията на Мюлер. Честотната зависимост е увеличаването или намаляването на популацията на даден вид и неговата степен на оцеляване поради мимикрия. При Бейтсианската мимикрия популацията на безобидните видове ще се увеличи. Тогава хищниците ще имат по-малко неприятни преживявания, тъй като ще ловят повече безобидни видове. Това също излага вредните видове на по-голям риск от ловуване.
Какви са приликите между мимикрията на Мюлер и Бейтс?
- Мюлерианската и Бейтсианската мимикрия са защитни системи срещу хищни животни.
- И двете улесняват защитата срещу хищничество.
- И в двата феномена животните придобиват повърхностна прилика, за да избегнат хищничество.
Каква е разликата между Мюлерианската и Бейтсианската мимикрия?
Мюлерската мимикрия е форма на мимикрия, при която два или повече вида имитират един друг. За разлика от това, Бейтсианската мимикрия е форма на мимикрия, при която безвреден вид имитира външния вид на вреден вид. И така, това е ключовата разлика между Мюлерианската и Бейтсианската мимикрия. Освен това мимикрията на Мюлер показва положителна честотна зависимост, докато мимикрията на Бейтс показва отрицателна честотна зависимост.
По-долу е представено обобщение на разликата между мимикрията на Мюлер и Бейт в таблична форма.
Резюме – Мюлерианска срещу Бейтсианска мимикрия
При мимикрията на Мюлер два вредни вида имитират един друг, докато в мимикрията на Бейтс безвреден вид имитира външния вид на вреден вид. Благодарение на двата защитни явления животните получават защита от хищничество. По този начин това обобщава разликата между мимикрията на Мюлер и Бейтс.
