Ключовата разлика между високите тонове и сопраното е, че високите честоти се отнасят за тон с висока честота, особено на момче, докато сопраното се отнася за висок глас или по-висока височина на женския.
Treble е тон, чийто диапазон или честота е в горния край на човешкия слух. Това е най-високата част от бележки. Сопраното е женски певчески глас с най-висок вокален диапазон от всички видове глас. Това е част от дискант, тъй като сопрановите гласове могат да се считат за високи звуци.
Какво е Treble?
Думата treble произлиза от латинската дума ‘triplum’, която е била използвана през 13th век. Високите тонове имат честота от около 2 048 и се увеличават до около 16 384 Hz (C7–C10). Тази честота е в горния край на човешкия слух. Може да бъде представен в музиката като троен ключ. Този звук попада между 6KHz и 20Khz и дори може да се състои от ноти над 20Khz. Тези ноти, които са над 20 Khz, не могат да бъдат чути от хората, освен ако нямат много чувствителни уши.
В писмената музика високите звуци могат да бъдат свързани с много гласове и инструменти като пиколо и флейта. Освен високите честоти, има средни и басови гласови диапазони. Въпреки това, както беше споменато по-горе, високите честоти имат най-висок честотен диапазон. В еквалайзера, когато слушате песни, ако високите честоти са увеличени, това ще подчертае високите ноти, което от своя страна ще направи високите ноти или по-високите ноти много по-ясни. И все пак това ще отговаря само на някои жанрове, като например класическа музика. В същото време това ще бъде по-нездравословно за слушателите, тъй като допълнително ще увеличи честотата на по-високите ноти. Но ситуацията би била различна при слушане на радиостанции; увеличаването на високите честоти ще направи гласа на говорещия много по-ясен и лесен за разбиране.
Какво е сопран?
Терминът сопран произлиза от италианската дума „sopra“и латинската дума „superius“. Обикновено това се отнася за жени и е класически женски певчески глас, който има най-висок вокален диапазон. Според научната нотация на височината, вокалният диапазон е приблизително средно C (C4)=261 Hz до „високо A“(A5)=880 Hz в хоровата музика или до „сопрано C” (C6)=1046 Hz или по-високо в оперната музика.
Сопранът се дели на няколко типа. Coloratura е енергичен лек глас с висока горна екстензия или има силна гъвкавост във високо разположени скоростни пасажи. Soubrette, от друга страна, е ярък и лек средночестотен глас, лиричен, топъл глас, който може да се чуе над голям оркестър. Освен това спинтото се смята за подобно на лиричното сопрано и драматичното, което е много емоционално и мощно и може да се чуе в пълен оркестър. От тези категории, лиричното сопрано е най-често срещаният женски певчески глас.
Каква е разликата между високите честоти и сопраното?
Teble се отнася до високочестотен тон, особено на момче, докато сопран се отнася до висок глас или по-висока височина на женския. По този начин, това е ключовата разлика между високите тонове и сопраното. Сопраното е един от четирите основни вокални диапазона. Другите три са алт, тенор и бас. Гласът на сопраното обикновено е от средно C до второ A по-горе и се състои от пет подкатегории: колоратура, субрета, лирика и драма. Но няма такива подкатегории във високите. Гласовете на жените са категоризирани в три групи, а сопраното е една от трите групи; другите две са мецосопран и контраалт. При високите честоти обаче такова разнообразие не може да бъде идентифицирано.
Следващата инфографика обобщава разликите между дискант и сопран в таблична форма.
Резюме – Treble vs Soprano
Treble е тон, чиято честота е най-високата част от нотите, която се състои от честота от около 2 048 и се увеличава до около 16 384 Hz (C7 –C10). Междувременно сопраното е най-високият женски вокален диапазон. В сопраното има различни категории, но не и в дискантите. По този начин, това е обобщението на разликата между дискант и сопран.
