Ентерално срещу парентерално
Методите за ентерално и парентерално хранене се използват главно за доставяне на хранителни вещества на пациенти, които не могат да усвояват нормално храната или които имат нефункциониращ стомашно-чревен тракт (GI тракт). Хранителните вещества се доставят под формата на течност и могат да добавят лекарства, както и храна. При някои хронични случаи пациентите трябва да се хранят през нощта, за да имат нормален живот през деня. Тези операции по хранене обаче са много различни в зависимост от ситуацията и нуждите на пациента.
Ентерално хранене
Този метод включва доставяне на течна храна през катетър, поставен директно в стомашно-чревния тракт. В зависимост от нуждите на пациента могат да се използват различни сонди за хранене. Например, назална тръба може да се използва за заобикаляне на устата и гърлото, докато йеюностомична тръба може да се използва, когато стомахът на човек не е годен за нормално храносмилане. Ентералното хранене не се препоръчва при пациенти с постоперативна парализа на стомашно-чревния тракт, хронична диария или повръщане, както и при гладуващи пациенти, които се нуждаят от операция.
Предимствата на ентералното хранене включват лесен прием, възможност за прецизен мониторинг, възможност за осигуряване на хранителни вещества, когато не е възможно перорално, по-евтини, лесно достъпни доставки, ниска бактериална транслокация, запазване на имунологичната функция на червата и т.н. Основните недостатъци са стомашно-чревни, метаболитни и механични усложнения, ниска преносимост, трудоемка оценка, администриране и наблюдение и др.
Парентерално хранене
Парентералното хранене е методът, който доставя хранителни вещества интравенозно или директно в кръвния поток. Обикновено катетрите се вкарват или в югуларната вена на пациента, в субклавиалната вена, под ключицата, или в някой от големите кръвоносни съдове на ръката. Пациенти с постпарализа на стомашно-чревния тракт или хронична диария се нуждаят от пълно парентерално хранене, което доставя хранителни вещества чрез интравенозно хранене. Методът на парентерално хранене се препоръчва и при бебета с недоразвита храносмилателна система, пациенти с вродени дефекти в стомашно-чревния тракт и с болест на Crohn.
Осигуряването на хранителни вещества при наличие на по-малко от две или три тънки черва, позволяването на хранителна подкрепа, когато стомашно-чревната непоносимост възпрепятства оралната или ентералната поддръжка са двете основни предимства на парентералното хранене.
Ентерално срещу парентерално
• Ентералното хранене включва доставяне на течни храни през катетър, поставен директно в стомашно-чревния тракт, докато парентералното хранене включва осигуряване на хранителни вещества директно в кръвния поток.
• В ситуации с нисък риск ентералното хранене е по-предпочитано от парентералното.
• Състояния, които изискват ентерално хранене, са нарушено поглъщане, невъзможност за прием на адекватни хранителни вещества през устата, нарушено храносмилане, усвояване и метаболизъм, силно изтощение или потиснат растеж.
• Състоянията, които изискват парентерално хранене, са стомашно-чревна некомпетентност, хиперметаболитно състояние с лоша ентерална поносимост или достъпност.
• Пациенти с типични разстройства, включително неврологични разстройства, ХИВ/СПИН, травма на лицето, травма на устната кухина, вродени аномалии, кистозна фиброза, коматозни състояния и т.н. се нуждаят от ентерално хранене, докато пациентите с типични разстройства, включително синдром на късо черво, тежък остър панкреатит, исхемия на тънките черва, чревна атрезия, тежка чернодробна недостатъчност, трансплантация на костен мозък, остра дихателна недостатъчност със зависимост от вентилатор и др. се нуждаят от парентерално хранене.
• За разлика от ентералния метод на хранене, парентералното хранене директно доставя хранителни вещества в кръвта.
• Парентералният метод е скъп от ентералния.
