Застъпничество срещу самозастъпничество
Застъпничество и самозащитаване са два термина, които не се разбират напълно от хората и затова тази статия се опитва да разработи тези два термина, като същевременно извежда разликите между застъпничество и самозащитаване. Застъпничеството се отнася до подкрепа на другите да изразят своите възгледи, да се борят за правата си и да им позволят достъп до услуги, които обикновено им се отказват. Това е по-скоро представяне на друг. Самозащитата, от друга страна, се отнася до индивида, който отстоява правата си, изразявайки мнения и общувайки с другите чрез самопредставяне. Застъпничеството може да приеме различни форми, от които самозастъпничеството е само една форма. Основната разлика между застъпничеството и самозастъпничеството е, че докато застъпничеството е представляване на друг или говорене от името на друг, самозастъпничеството е когато човекът говори за себе си или се самопредставлява. Нека разберем дефиницията и значението на тези термини по-подробно и се опитаме да разберем разликата между двата термина, застъпничество и самозащита.
Какво е застъпничество?
Застъпничеството може да се определи като действие от името на друг. В обществото намираме хора, които са уязвими. Това може да се дължи на много причини. Една от основните причини са определени умствени и физически увреждания, които карат индивида да търси помощ от други хора за ежедневна дейност. Такива хора понякога могат да бъдат изолирани и лишени от равни права. Застъпничеството в този смисъл се отнася до подпомагане на хората да изразят мнението си и да отстояват правата си. Застъпничеството играе активна роля. Не става дума само за изказване, но и за това да бъдеш там за хора, които се нуждаят от помощ, и да бъдеш внимателен.
Има различни форми на застъпничество. Някои от тях са самозастъпничество, индивидуално застъпничество, системно застъпничество, гражданско застъпничество и родителско застъпничество. Защитникът или другият, който застава от името на друг, може да трябва да вземе решения за тези хора. Например, ако дадено лице е с умствена изостаналост, определени житейски решения трябва да бъдат взети за това лице от адвоката. В такива случаи възникват дилеми относно това какво човек иска и какво е най-добро за него според мнението на адвоката. Въпреки това, в застъпничеството жизненоважният фактор винаги е да се отдаде важност на благосъстоянието на уязвимите хора, тъй като те са малтретирани в обществото.
Какво е самозастъпничество?
Самозастъпничеството е най-вече самопредставяне, при което лицето действа като свой собствен защитник. Това предполага човек да отстоява себе си, да изразява мнение и да взема решения, за които би носил отговорност. Въпреки това, особено в случай на уязвими индивиди, самозастъпничеството понякога има отрицателни резултати, когато хората са осмивани и дискриминирани от другите за това, че говорят. При самозастъпничеството, тъй като индивидът действа като защитник на себе си, решенията се вземат от човек въз основа на неговото съзнание за това какво е най-добро за него. Това може да бъде както положително, така и отрицателно. От една страна, това позволява на човек да избира свободно без външно влияние и нежелан натиск, но в същото време може да бъде пагубно, ако човекът не е наясно кое е най-добро за него. В съвременния свят съществуват редица движения за самозащита, които извеждат хората с увреждания, така че да не бъдат притиснати в ъгъла и изолирани от обществото като цяло. Създава форум, в който хората да поемат инициатива и да поемат контрол върху живота и решенията си в живота.
Каква е разликата между застъпничество и самозастъпничество?
Горното обяснение подчертава, че застъпничеството може да приеме различни форми.
• Въпреки че когато казваме застъпничество, това се отнася до представляване на друг или заставане от името на друг, за да говорим и да се борим за правата на хора, които са уязвими или с увреждания, самозастъпничеството е, когато лицето се представлява или друго поема инициативата да отстоява себе си.
• И така, основната разлика е, че докато застъпничеството изисква друго лице да бъде застъпник в самозастъпничеството, самият човек става застъпник, което му дава силата да поеме контрол над живота си и да отстоява своите права, интереси и мнения.
