Ключова разлика – хидроксил срещу хидроксид
Двата термина хидроксил и хидроксид звучат много сходно, тъй като и двата имат два подобни атома, кислород (O=16) и водород (H=1). Хидроксидът е отрицателен йон с един заряд, а хидроксилът не се среща в свободна форма, той е част от друга молекула или йон. Хидроксидните йони са по-реактивни от хидроксилната група в молекулата. Това е ключовата разлика между хидроксил и хидроксид.
Какво е хидроксил?
Хидроксилът е неутрално съединение и е съответното електрически неутрално съединение на хидроксидния йон. Свободната форма на хидроксил (•HO) е радикал и когато е свързан ковалентно с други молекули, се означава като хидроксилна (–OH) група. Хидроксилните групи могат да действат като нуклеофили, а хидроксилният радикал се използва като катализатор в органичната химия. Хидроксилните групи не са силно реактивни като другите нуклеофили. Те обаче са улесняващите формирането на силни вътрешномолекулни сили, наречени „водородни връзки“.
Какво е хидроксид?
Хидроксидът е двуатомен анион, който съдържа кислороден атом и водороден атом. Връзката между кислородния и водородния атом е ковалентна и нейната химична формула е OH– Самойонизацията на водата произвежда хидроксилни йони и следователно хидроксилните йони са естествена част от водата. Хидроксидните йони се използват като основа, лиганд, нуклеофил и катализатор в химични реакции. В допълнение, водородните йони произвеждат соли с метални катиони и повечето от тях се дисоциират във водни разтвори, освобождавайки солватирани хидроксидни йони. Много неорганични химични вещества съдържат термина "хидроксид" в името си, но те не са йонни и са ковалентни съединения, които съдържат хидроксилни групи.
Каква е разликата между хидроксил и хидроксид?
Структура:
Хидроксил: Хидроксилът е електрически неутрално съединение, което може да бъде намерено по два начина, като радикална и ковалентно свързана форма.
Хидроксилен радикал Когато е ковалентно свързан към молекула
Хидроксид: Хидроксидът е отрицателно зареден йон и отрицателният заряд е на кислородния атом.
Свойства:
Хидроксил: Хидроксилните групи се намират в много органични съединения; алкохоли, карбоксилни киселини и хидроксилни групи, съдържащи захар. Съединения, съдържащи хидроксилни групи като вода, алкохоли и карбоксилни киселини, могат лесно да бъдат депротонирани. В допълнение, тези хидроксилни групи участват в образуването на водородни връзки. Водородните връзки помагат на молекулите да се слепват и това води до притежаване на по-високи точки на кипене и топене. По принцип органичните съединения са слабо разтворими във вода; тези молекули стават слабо разтворими във вода, когато съдържат две или повече хидроксилни групи.
Хидроксид: Повечето от химикалите, които съдържат хидроксид, се считат за много корозивни, а някои са много вредни. Когато тези химикали се разтворят във вода, хидроксидният йон действа като невероятно силна основа. Тъй като хидроксидният йон носи отрицателен заряд, той често е свързан с положително заредени йони.
Някои йонни съединения, съдържащи хидроксидни групи в своята молекула, се разтварят много добре във вода; като примери могат да се вземат корозивни основи като натриев хидроксид (NaOH) и калиев хидроксид (KOH). Въпреки това, някои други йонни съединения, съдържащи хидроксид, са леко неразтворими във вода; примери са меден (II) хидроксид [Cu(OH)2 – ярко син цвят] и железен (II) хидроксид [Fe(OH)2 – кафяв].
Реактивност:
Хидроксил: Хидроксилните групи са по-малко реактивоспособни в сравнение с хидроксидната група. Но хидроксилните групи лесно образуват водородни връзки и допринасят за по-голяма разтворимост на молекулите във вода.
Хидроксилните радикали обаче са силно реактивни и много полезни в органични химични реакции.
Хидроксид: Хидроксидната (OH–) група се счита за силен нуклеофил в органичната химия.
