Ключовата разлика между фиксация и стабилизация е, че фиксацията включва бързото проникване на фиксиращия реагент в тъканите и фиксирането на тъканите със съществуваща биомолекулна структура, докато процесът на стабилизиране включва приключване на процеса на фиксация и оптимална защита на биомолекулите за дълго време период.
Фиксирането и стабилизирането са много важни процеси в биохимията за изискванията за запазване на тъканите и култивиране.
Какво е фиксиране?
Фиксирането е аналитичен процес, чрез който съставките на клетките и тъканите се фиксират във физическо и отчасти химично състояние, за да могат да издържат на последващо третиране, включително различни реагенти. При този процес загубата на реагенти е минимална и има значително изкривяване или разлагане.
Когато една тъкан се отстрани от тялото, тя има тенденция да премине през процес на самоунищожение, който е известен като автолиза. Следователно, ако оставим тази тъкан без каквото и да е консервиране, може да настъпи бактериална атака (това е известно като гниене). За да се избегнат тези процеси, е необходимо запазване и втвърдяване на тъканните проби, като се гарантира, че се запазва същата текстура като живите тъкани, доколкото е възможно.
Тази техника е важна за предотвратяване на автолиза и гниене, важна за бързото и равномерно проникване, за запазване на клетките и тъканите по възможно най-жив начин, за стабилизиране на лабилни елементи и др.
Фигура 01: Запазване на тъканите
Има различни методи, които можем да използваме за фиксиране. Това включва термична обработка, използване на химикали като коагуланти и т.н. Можем да класифицираме най-често срещаните химически фиксатори в няколко групи като алдехиди, окислители, денатуриращи протеини агенти, омрежващи агенти и други.
Освен това има различни фактори, които влияят върху фиксацията, като концентрация на водородни йони, температура, проникване, осмотичност и продължителност на концентрацията.
Какво е стабилизация?
Стабилизирането е аналитичен процес, който е полезен за спиране на процеса на фиксиране и оптимална защита на биомолекулите за дългосрочно съхранение. Следователно този процес идва след стъпката на фиксиране. Със стабилизатори като PAXgene Tissue Stabilizer можем да защитим нашите тъканни проби за около 7 дни при стайна температура и можем да ги съхраняваме до 4 седмици при много ниски температури. Ако температурата падне минус, тогава можем да запазим тъканите дори за няколко години.
Незабавното стабилизиране на тъканите също е важно за запазване на in vivo профила на DNA< РНК и протеини. Повечето от стабилизаторите, които използваме днес, са консерванти без формалин, които дават подобрени молекулярни резултати от фиксирани тъкани.
Каква е разликата между фиксация и стабилизация?
Фиксирането и стабилизирането са важни аналитични техники. Ключовата разлика между фиксация и стабилизация е, че фиксацията включва бързо проникване на фиксиращ реагент в тъканите и фиксиране на тъканите със съществуваща биомолекулна структура, докато процесът на стабилизиране включва приключване на процеса на фиксация и оптимална защита на биомолекулите за дълъг период от време. Освен това фиксирането включва методи за топлинна обработка и химични методи (напр. коагулантни и некоагулантни химикали), докато стабилизирането включва замразяване до ниски температури.
Следното е обобщение на разликата между фиксация и стабилизация в таблична форма.
Резюме – Фиксиране срещу стабилизиране
Фиксирането и стабилизирането са много важни процеси в биохимията за изискванията за запазване на тъканите и култивиране. Ключовата разлика между фиксация и стабилизация е, че фиксацията включва бързото проникване на фиксиращия реагент в тъканите и фиксирането на тъканите със съществуваща биомолекулна структура, докато процесът на стабилизиране включва приключване на процеса на фиксация и оптимална защита на биомолекулите за дълъг период от време.
