Ключовата разлика между перлит и зеолит е, че перлитът се появява в бял цвят, докато зеолитът се появява в жълт, син или зелен цвят.
Перлитът е неорганично съединение със сравнително високо съдържание на вода и е вид аморфно вулканично стъкло. Зеолитът, от друга страна, е микропорест алумосиликатен минерал.
Какво е перлит?
Перлитът е неорганично съединение с относително високо съдържание на вода и е вид аморфно вулканично стъкло. Този минерал обикновено се образува чрез хидратация на обсидиан и естествено се среща в околната среда. Има необичайното свойство да се разширява значително при нагряване до достатъчна температура.
Обикновено минералът перлит има тенденция да се размеква при нагряване до температура от около 850 до 900 градуса по Целзий. Там водните молекули, които са уловени в неговата структура, са склонни да се изпарят и да избягат от минерала, което кара материала да се разшири до около 7 до 16 пъти от първоначалния си обем. Този разширен материал се появява в блестящ бял цвят. Това се дължи на отразяващата способност на уловените мехурчета. Когато се има предвид плътността на перлита, неразширената форма има обемна плътност от около 1100 kg/m3, а разширената форма има плътност от около 30 – 150 kg/m3.
Фигура 01: Експандиран перлит минерал
Можем да забележим, че перлитът е невъзобновяем източник на Земята. Според оценките на Земята има само около 700 милиона тона перлит. Най-често срещаните резервати са в Армения, Гърция, Турция, САЩ и Унгария.
Има много различни приложения и употреби на перлит, които включват изграждане и производство на леки мазилки, бетон, хоросан, изолация и таванни плочки, строителни композитни материали, създаване на синтактична пяна и др.
Какво е зеолит?
Зеолитът е микропорест алумосиликатен минерал. Полезен е главно като катализатор. В търговски мащаб е полезен като адсорбент. Този термин става известен през 1756 г. след изследванията на шведския минералог Аксел Фредрик Кронстед. Той наблюдава производството на големи количества пара от вода (което се получава вътре в материала чрез адсорбция) при бързо нагряване на определен материал, съдържащ стилбит. В зависимост от това наблюдение, този учен нарече този материал зеолит, което има гръцко значение „zeo”=„да кипи” и „lithos”=„камък”.
Фигура 02: Микропореста структура на зеолита
В зеолита има пореста структура, която може да бъде свързана с голямо разнообразие от катиони, включително Na+, K+, Ca2+ и Mg2+. Това са положително заредени йони, които могат да се задържат свободно. Следователно тези йони могат лесно да бъдат заменени с други йони при контакт с разтвор. Членовете на минералите в групата на зеолитите включват аналцим, шабазит, клиноптилолит, стилбит и др.
Когато се вземат предвид свойствата на зеолита, естествено срещащите се форми могат да реагират с алкални подземни води. Освен това, тези материали могат да кристализират в среда след отлагане за дълъг период от време. Освен това естествените форми на зеолит рядко се срещат в чисто състояние. Обикновено са замърсени с други минерали, метали, кварц и др.
Каква е разликата между перлит и зеолит?
Перлитът и зеолитът са минерални вещества, които се срещат в природата. Перлитът е неорганично съединение със сравнително високо съдържание на вода и е тип аморфно вулканично стъкло. Зеолитът е микропорест алумосиликатен минерал. Ключовата разлика между перлит и зеолит е, че перлитът се появява в бял цвят, докато зеолитът се появява в жълт, син или зелен цвят. Освен това, докато перлитът има структура от аморфно стъкло, зеолитът има микропореста структура.
Следващата инфографика изброява разликите между перлит и зеолит в таблична форма за едно до друго сравнение.
Резюме – Перлит срещу зеолит
Перлитът и зеолитът са минерални вещества, които се срещат в природата. Ключовата разлика между перлит и зеолит е, че перлитът се появява в бял цвят, докато зеолитът се появява в жълт, син или зелен цвят.
