Цяло число срещу указател
Термините цяло число и указател се използват в повечето езици за програмиране. В езиците за компютърно програмиране цяло число се нарича всеки тип данни, който представлява подмножество от математически цели числа, докато указателите се дефинират като тип, чиято стойност сочи или препраща директно към друга стойност, която се съхранява някъде другаде в паметта на компютъра, използвайки адреса на стойността.
Цяло число
В езиците за компютърно програмиране, цяло число е тип данни, който представлява подмножество от математически цели числа. Стойността на датата, която има неразделна част, е цяло математическо число, на което съответства. Стойността се съхранява в паметта на компютъра по този начин, като представлява датата. Интегралните типове могат да бъдат със знак или без знак. Знак означава, че могат да представляват отрицателни цели числа, а незнак означава, че могат да представят неотрицателни цели числа.
Низът от битове е най-често срещаният начин за представяне на положително цяло число. Това става с помощта на двоичната бройна система. Има вариация в реда на битовете. Точността или ширината на целочислен тип представлява броя на битовете.
В двоичната бройна система отрицателните числа могат да бъдат представени по три начина. Това може да се направи чрез едно допълнение, две допълнение или знакова величина. Има обаче друг метод за представяне на цели числа и той се нарича двоично кодиран десетичен. Но този метод рядко се използва в наши дни.
Различните типове интеграли се поддържат от различни процесори. Както подписаните, така и неподписаните типове се поддържат от различен хардуер, но има някои набори с фиксирана ширина.
Показател
В езика за компютърно програмиране указателят се дефинира като тип данни, чиято стойност сочи към или директно препраща към друга стойност, която се съхранява някъде другаде в паметта на компютъра. Указателите заемат мястото на регистри с общо предназначение в случай на езици от високо ниво, докато в езици от ниско ниво, като машинен код или асемблер, това се прави в наличната памет. Местоположение в паметта се посочва от показалеца. Указателят може също да бъде дефиниран като по-малко извадено или просто изпълнение на по-абстрактен тип данни. Указателите се поддържат от различни езици за програмиране, но има някои ограничения за използването на указатели в някои езици.
Ефективността може да се подобри значително в случай на повтарящи се операции като справочни таблици, дървовидни структури, низове и контролни таблици. В процедурното програмиране указателите също се използват за съхраняване на адреси на входни точки. В обектно-ориентираното програмиране обаче указателите се използват за свързване на методи във функции.
Въпреки че указателите се използват за адресиране на препратките, те могат да се прилагат по-правилно към структури от данни. Има определени рискове, които са свързани с указателите, тъй като те позволяват защитен, както и незащитен достъп до адресите на паметта на компютъра.
