Ключова разлика – промиелоцит срещу миелоцит
Гранулираните кръвни клетки включват еозинофили, базофили и неутрофили, които участват в различни функции в тялото. Прекурсорните стволови клетки на тези клетки, които възникват от хемопоетичните стволови клетки, са от миелоидната линия. Миелобластите са клетките-прекурсори на гранулирани кръвни клетки. След това миелобластите узряват в промиелоцити, миелоцити, метамиелоцити, ивици и сегменти, за да дадат накрая гранулоцити в тъканта на периферната кръв. Процесът на развитие е известен като гранулопоеза. Промиелоцитът е вторият етап от развитието на миелобласта. Миелоцитът е третият етап от развитието на миелобласта. Ключовата разлика между промиелоцита и миелоцита е нивото на диференциация, което проявява. Промиелоцитите не показват диференциация, докато миелоцитите показват диференциация.
Какво е промиелоцит?
Промиелоцитът е вторият етап от процеса на развитие на миелобласта. Промиелоцитът е по-голям от миелобласта. Има диаметър от 12-25 µm и е най-големият клетъчен тип в миелоидната серия. Има изпъкнало ядро, като ядрото е поставено леко насочено в цитоплазмата. Хроматинът и нуклеолите са видни в това. Крайните структури на хроматина могат да бъдат идентифицирани чрез микроскопски наблюдения. Към пълното узряване на промиелоцита хроматините изглеждат като добре кондензирани структури. Кондензираният хроматин е разположен по протежение на ядрената мембрана.
Цитоплазмата на промиелоцита е гранулирана и тези гранули се наричат първични азурофилни гранули. Тъй като промиелоцитът не е диференциран, той се образува от базофилна цитоплазма. Организацията на клетъчните органели е видна в промиелоцитния стадий на кръвните клетки. Ендоплазменият ретикулум (ER) изглежда като разширени везикули, докато апаратът на Голджи е разположен в перинуклеарната област. Така промиелоцитът е активна клетка, която е способна на клетъчно делене. Електронномикроскопските наблюдения позволяват лека диференциация на клетките.
Фигура 01: Промиелоцит
Клиничните приложения на промиелоцитите са важни при идентифицирането на левкемия. Левкемичните промиелоцити са два основни типа. То може да бъде или хипергранулирано, съдържащо Auer пръчици, или хипогранулирано с двуустно или нагънато ядро. В зависимост от разновидността, левкемиите се класифицират допълнително.
Какво е миелоцит?
Миелоцитите принадлежат към третия етап на гранулопоезата и са широко изследвани, тъй като са диференцирани клетки. Миелоцитите са от три различни типа като неутрофилни, еозинофилни и базофилни. При оцветяване гранулите на трите различни типа гранулоцити се появяват в три различни цвята.
Гранули от неутрофили – люляк
Гранули от еозинофили – оранжево-червени
Гранули от базофили – лилави
Структурата на миелоцита е подобна на тази на промиелоцита, но има намален диаметър. Диаметърът на клетката на миелоцита е около 10-20 µm. Миелоцитното ядро е ексцентрично ядро. Ядрото е с овална или кръгла форма, като единият край е сплескан. Нуклеолите и хроматиновите структури не са много изпъкнали и могат да се видят само под електронен микроскоп. Миелоцитът е способен на клетъчно делене и пролиферацията на клетките от миелоидната линия спира на етапа на миелоцита.
Фигура 02: Миелоцит
Гранулирането в миелоцитите води до първични и вторични гранули. Азурофилните или първичните гранули са по-малко на брой в сравнение с вторичните гранули в зрелия миелоцит. Гранулацията може да бъде идентифицирана и в ендоплазмения ретикулум, но броят на гранулите е по-малък от този на промиелоцитния стадий.
Какви са приликите между промиелоцитите и миелоцитите?
- И двете произлизат от миелоидната линия.
- Прекурсорът на двете клетки е миелобластът.
- И двете клетки участват в процеса на гранулопоеза и водят до развитието на гранулоцити.
- И двете клетки имат ядра.
- И двете клетки са гранулирани.
- И двете клетки претърпяват клетъчно делене.
- И двете клетки имат структури като ендоплазмен ретикулум и Голджи
- И двете клетки могат да бъдат оцветени, за да бъдат наблюдавани под светлинен микроскоп или електронен микроскоп.
Каква е разликата между промиелоцит и миелоцит?
Промиелоцит срещу миелоцит |
|
Промиелоцитът е вторият етап от развитието на миелобласта и е най-големият клетъчен тип от миелоидната линия. | Миелоцитът е третият етап от развитието на миелобласта, който може да бъде диференциран в еозинофили, базофили и неутрофили. |
Размер | |
Размерът на клетките на промиелоцитите варира от 12 до 25 µm. | Размерът на миелоцитните клетки варира от 10 до 20 µm. |
Форма на ядрото | |
Ядрото е вдлъбнато в промиелоцит. | В миелоцитите ядрото е ексцентрично ядро с кръгла или овална форма. |
Кондензация на нуклеоли и хроматин | |
Изпъква и се вижда под светлинен микроскоп в промиелоцитите. | Не изпъкнал, рядко идентифициран под електронен микроскоп в миелоцитите. |
Брой гранули | |
В промиелоцитите може да се види голям брой първични гранули в цитоплазмата и в ендоплазмения ретикулум. | Може да се види малък брой първични гранули и вторични гранули в миелоцитите. |
Обобщение – Промиелоцит срещу миелоцит
Промиелоцитите и миелоцитите са клетки, принадлежащи към миелоидната линия, които пораждат гранулоцитите; еозинофили, базофили и неутрофили. Промиелоцитите са недиференцирани за разлика от миелоцитите, които са диференцирани. Както промиелоцитите, така и миелоцитите участват в гранулопоезата. Развитието на промиелоцитите и миелоцитите се изследва чрез техники на оцветяване и с помощта на микроскопски техники. Изследването на тези клетки е важно при анализирането на различни видове състояния на левкемия. Това може да се опише като разликата между промиелоцитите и миелоцитите.
Изтеглете PDF версията на Promyelocyte срещу Myelocyte
Можете да изтеглите PDF версия на тази статия и да я използвате за офлайн цели според бележката за цитиране. Моля, изтеглете PDF версия тук Разлика между промиелоцит и миелоцит