Ключовата разлика между йономери и полиелектролити е, че йономерите са полимери, съдържащи както електрически неутрални, така и йонизирани групи, докато полиелектролитите са полимери, съдържащи електролитни групи.
Полимерите са макромолекули, съставени от голям брой повтарящи се единици. Тези повтарящи се единици представляват мономерите, използвани при образуването на полимерния материал. Процесът на образуване на полимер се нарича полимеризация. В зависимост от типа мономери, използвани при полимеризацията, има различни видове полимери като йономери и полиелектролити.
Какво са йономери?
Йономерите са полимерни материали, съдържащи както неутрални, така и йонизирани групи. Тези групи се срещат като висящи групи, прикрепени към гръбнака на полимерния материал чрез ковалентно свързване. Обикновено един йономер не съдържа повече от 15% йонизирани групи. Често тези йонизирани групи са групи на карбоксилна киселина.
Тъй като има много различни видове полимери, типът на висящите групи и начините, по които те са заместени в полимерния материал, трябва да се вземат предвид, за да се класифицира конкретен материал като йономер. Например, ако количеството йонизирани групи в полимера надвишава 80%, тогава той се категоризира като полиелектролит и ако има йонизирани групи, прикрепени като части от гръбнака на полимера, тогава те се класифицират като йонени.йени
Фигура 01: Полимерна структура на Nafion – пример за йономер
Йономерите имат уникални свойства, включително електропроводимост и вискозитет. напр. вискозитетът на йономерния разтвор се увеличава с нарастването на температурата. Освен това тези материали имат уникални морфологични свойства: напр. несъвместими неполярни гръбначни и полярни йонни групи. Приложенията на йономерите включват производството на капаци за голф барове, полупропускливи мембрани, уплътнителни ленти и др.
Какво са полиелектролитите?
Полиелектролитите са полимерни материали, съдържащи електролитни групи. Има йонни висящи групи, прикрепени към основния гръбнак на полимерния материал. Според вида на йонната група има два вида поликатионни и полианионни полимери. Обикновено, ако количеството йонизирани групи, прикрепени към гръбнака, надвишава 80%, тогава той се категоризира като полиелектролитен полимер.
Фигура 02: ДНК е полиелектролит
Когато се добавят към вода, тези полимерни материали се дисоциират, правейки полимера зареден. Понякога те се наричат полисоли, защото техните свойства са подобни както на солите, така и на полимерите. Например, водните разтвори на полиелектролити са електропроводими, подобни на летви, а разтворите са вискозни, подобни на полимерите.
Някои примери за полиелектролити включват полипептид, ДНК, гликозаминогликан и др. Има много приложения на тези материали, включително дестабилизиране на колоидна суспензия и иницииране на флокулация, използвани за придаване на повърхностен заряд на неутрални частици, като сгъстители, емулгатори, балсами и др.
Каква е разликата между йономери и полиелектролити?
Ключовата разлика между йономери и полиелектролити е, че йономерите са полимери, съдържащи както електрически неутрални, така и йонизирани групи, докато полиелектролитите са полимери, съдържащи електролитни групи. Освен това йономерите не съдържат повече от 15% йонизирани групи, докато полиелектролитите съдържат повече от 80% полиелектролити.
Следващата таблица обобщава разликата между йономери и полиелектролити.
Обобщение – Йономери срещу полиелектролити
Йономери и полиелектролити са два вида полимерни материали. Тези полимери се разделят на групи според вида на мономера, използван за образуване на полимера. Ключовата разлика между йономери и полиелектролити е, че йономерите са полимери, съдържащи както електрически неутрални, така и йонизирани групи, докато полиелектролитите са полимери, съдържащи електролитни групи.
