Ключовата разлика между халогени и халогениди е, че халогените са химични елементи, които имат един несдвоен електрон в тяхната най-външна p орбитала, докато халогенидите нямат несдвоени електрони.
Халогените са елементи от група 7. Тъй като те имат несдвоен електрон в p орбиталите, най-често срещаното състояние на окисление на халогените е -1, защото те могат да станат стабилни, като получат един електрон. Това набиране на електрони образува халогенид. Следователно халогенидите са анионната форма на халогените.
Какво са халогените?
Халогените са химични елементи от група 7 с 5 електрона в най-външната p орбитала. Освен това, тези елементи имат един несдвоен електрон в тяхната най-външна p орбитала. Следователно, той е силно реактивен, за да получи електрон отвън и да стане стабилен. Те лесно образуват анионна форма, халид, чрез получаване на един електрон.
Фигура 01: Външен вид на халогени. (Отляво надясно: хлор, бром, йод.)
Членовете на тази група са флуор (F), хлор (Cl), бром (Br), йод (I) и астат (At). Освен това причината да им дадем името халоген е, че всички те могат да образуват натриеви соли с подобни свойства. Можем да видим всички фази на материята в тази група; флуорът и хлорът са газове в природата, бромът е течност, а йодът е твърдо съединение при нормални условия. Астатът е радиоактивен елемент. Освен това общата електронна конфигурация на тези елементи е ns2np5
Какво представляват халидите?
Халогенидите са анионните форми на халогените. Следователно, тези химически видове се образуват, когато халоген получава електрон отвън, за да получи стабилна електронна конфигурация. Тогава електронната конфигурация става ns2np6 Халогенидът обаче винаги ще има отрицателен заряд. Членовете на тази група включват флуорид (F−), хлорид (Cl−), бромид (Br−), йодид (I−) и астат (At−). Солите с тези йони са халогенни соли. Освен това всички тези халиди са безцветни и се срещат в твърди кристални съединения. Тези твърди вещества имат висока отрицателна енталпия на образуване. Следователно това означава, че тези твърди вещества лесно се образуват.
Има специфични тестове, от които можем да идентифицираме наличието на халогенид. Например, можем да използваме сребърен нитрат, за да посочим наличието на хлориди, бромиди и йодиди. Това е така, защото когато добавим сребърен нитрат към разтвор, съдържащ хлоридни йони, сребърният хлорид се утаява. Ако добавим сребърен нитрат към разтвор, съдържащ бромид, се образува кремообразна утайка от сребърен бромид. За разтвори, съдържащи йодидни йони, той дава зелена утайка. Но не можем да идентифицираме флуорид от този тест, тъй като флуоридите не могат да образуват утайки със сребърен нитрат.
Каква е разликата между халогени и халогениди?
Халогените са химични елементи от група 7, които имат 5 електрона в най-външната p орбитала, включително несдвоен електрон. Халогенидите са анионните форми на халогените и нямат несдвоен електрон. Това е основната разлика между халогени и халогениди. Освен това членовете на халогенната група са флуор (F), хлор (Cl), бром (Br), йод (I) и астат (At). От друга страна, членовете на халидната група са флуорид (F−), хлорид (Cl−), бромид (Br −), йодид (I−) и астат (At−). По-долу е дадена подробната разлика между халогени и халогениди в таблична форма.
Обобщение - Халогени срещу халиди
Халогените са елементи от група 7, които имат несдвоен електрон на външната орбитала. Те се образуват в халогениди, като получат електрон и станат стабилни. Следователно ключовата разлика между халогени и халогениди е, че халогените са химични елементи, които имат един несдвоен електрон в най-външната си p орбитала, докато халогенидите нямат несдвоени електрони.
