Разлика между монохибридни и дихибридни кръстоски

Съдържание:

Разлика между монохибридни и дихибридни кръстоски
Разлика между монохибридни и дихибридни кръстоски

Видео: Разлика между монохибридни и дихибридни кръстоски

Видео: Разлика между монохибридни и дихибридни кръстоски
Видео: Решен пример с решетка на Пънет 2024, Юли
Anonim

Ключова разлика – монохибридни срещу дихибридни кръстоски

Потомците генетично придобиват черти от родителите си. Това се описва като наследство. Кръстосването или размножаването е процес на умишлено размножаване на два организма, за да се установи как характеристиките се предават от едно поколение на следващо поколение. Това е популярно сред растителните видове и известно като развъждане на растения. Важни характеристики се фиксират и поддържат в поколения чрез размножаване. Монохибридното кръстосване и дихибридното кръстосване са два вида кръстоски, извършвани от животновъдите. Ключовата разлика между монохибридното кръстосване и дихибридното кръстосване е, че монохибридното кръстосване се прави за изследване на наследяването на една черта, докато дихибридното кръстосване се прави за изследване на наследяването на две различни черти в един и същ кръст.

Какво представляват монохибридните кръстоски?

Монохибридното кръстосване изучава модела на определена черта, показана в F2 поколение. Двама хомозиготни родители се избират за монохибридното кръстосване и се провеждат изследвания само за една черта, като се игнорират всички останали черти. Двете истински размножителни родителски линии (хомозиготни) имат два контрастиращи израза на конкретната черта. Следователно монохибридното кръстосване може да се дефинира като кръстосване на две истински размножителни родителски линии за изследване на наследяването на един признак в един генен локус.

Ако разгледаме пример за монохибридно кръстосване, което изучава височината на растенията, хомозиготните високи растения (TT) и хомозиготните растения джуджета (tt) се кръстосват едно с друго. Тези двама родители са наречени родителско поколение. При това кръстосване високият алел е доминиращ над алела на джуджето. Полученото потомство или ново поколение е първото хибридно поколение, което е наречено F1 поколение и всички те показват един и същ фенотип (високи растения) с генотип, който е хетерозиготен за признака (Tt). Когато поколението F1 е оставено да се самоопрашва, полученото потомство е известно като поколение F2. След това поколението F2 се анализира за целеви признак, който е височината на растението. В поколението F2 фенотипното съотношение (висок: джудже) може да се наблюдава като 3:1, докато съотношението на генотипа (TT:Tt:tt) се наблюдава като 1:2:1. Този пример е илюстриран по-долу на фигура 01 за допълнително обяснение.

Ключова разлика - монохибридни срещу дихибридни кръстоски
Ключова разлика - монохибридни срещу дихибридни кръстоски

Фигура 01: Монохибридно кръстосване

Какво представляват дихибридните кръстоски?

Дихибридното кръстосване е кръстосване, което се прави за изследване на унаследяването на два признака или две двойки алели. Родителите имат различни двойки алели за всяка разглеждана черта. Единият родител притежава хомозиготен доминантен алел за една черта, докато другият родител има хомозиготен рецесивен алел за тази конкретна черта. Когато се направи кръстоска между горепосочените двама родители, всички в поколението F1 ще бъдат еднакви. След това поколението F1 се самоопрашва и полученото поколение F2 ще покаже фенотипно съотношение 9:3:3:1 и съотношение на генотип 1:2:1:2:4:2:1:2:1.

Бащата на генетиката Грегор Мендел е направил няколко дихибридни кръстоски по време на своите експерименти. Едно от неговите дихибридни кръстоски включва изследване на формата на шушулка на грахово растение (кръгла или набръчкана) и цвета на шушулката (жълто или зелено). Кръглите (R) и жълтите (Y) бяха доминиращи съответно над набръчканите (r) и зелените (y). Използваните родители бяха кръгли жълти (RRYY) и набръчкани зелени (rryy). Популацията F1 беше изцяло кръгла жълта (RrYy) шушулка. Поколението F2, което е резултат от самоопрашването на две F1, показва четири различни фенотипа в съотношение 9:3:3:1, както е показано на фигура 02.

Разлика между монохибридни и дихибридни кръстоски
Разлика между монохибридни и дихибридни кръстоски

Фигура 02: Дихибридни кръстоски

Каква е разликата между монохибридни и дихибридни кръстоски?

Монохибридни срещу дихибридни кръстоски

Монохибридното кръстосване е кръстоска между два чисти организма за изследване на унаследяването на един характер или отделна двойка алели. Дихибридното кръстосване е кръстоска между два чисти организма за изследване на унаследяването на две двойки алели или две черти.
Знаци
Монохибридното кръстосване работи с един знак. Дихибридното кръстосване работи с два знака.
Съотношение на фенотипа
Монохибридното кръстосване произвежда фенотипове в съотношение 3:1 в F2 поколение. Дихибридното кръстосване произвежда фенотипове в съотношение 9:3:3:1 в F2 поколение.
Съотношение на генотипа
Монохибридното кръстосване дава генотипно съотношение 1:2:2:1 в F2 поколение. Дихибридното кръстосване произвежда генотипове в съотношение 1:2:1:2:4:2:1:2:1 в F2 поколение.
Тест на кръстосаното съотношение
Тестовото кръстосано съотношение е 1:1. Тестовото кръстосано съотношение е 1:1:1:1

Обобщение – Монохибридни срещу дихибридни кръстоски

Моделите на наследяване се изучават с помощта на различни кръстове. Монохибридното кръстосване се извършва между двама хомозиготни родители, за да се изследва унаследяването на определен признак към F2 поколение. Дихибридното кръстосване се прави, за да се изследва едновременното наследяване на два признака до F2 поколение. Монохибридното кръстосване произвежда фенотипове на потомството в съотношение 3:1, докато дихибридното кръстосване произвежда фенотипове в съотношение 9:3:3:1. Това е основната разлика между монохибридно кръстосване и дихибридно кръстосване.

Препоръчано: